Глава 10 - Първа част
- Двама от тримата съм ги хванал почти със сигурност, но с последния май нямам много голям шанс.
Сергей беше решил да не пие алкохол поне една седмица и затова беше завел Мимето в Уго на Витошка.
- Митко каза, че ти слага трима, за да имаш по-голям шанс да хванеш поне един.
- Да, добре се получи. Следващия път може да дадете още повече - по-лесно работя, когато са няколко. Само не можах да измисля къде да сменяме флашките.
- Няма страшно, другата е в мен, ще си ги разменим в киното.
Очите на Сергей се притвориха леко и придадоха на физиономията му идиотско, озадачено изражение, каквото само хора с вроден талант могат да постигнат.
- Какво, няма да ме заведеш на кино ли? - Мимето гарнира въпроса с порция тъжен поглед.
- А-а, ама естествено.
Киното беше страшно яко. По време на целия малоумен филм Мимето беше опряла главата си на рамото на Сергей и му говореше някакви неща. Сергей не чу по-голямата част от тях, тъй като едно тихо гласче в главата му непрекъснато повтаряше ,,Евалата мъжки!”. Освен това единственият друг човек в залата имаше навика да избухва в истеричен смях точно в най-емоционалните и драматични моменти на филма.
Малко след като Сергей и Мимето излязоха прегърнати от залата, истеричният тип спря да се смее, придоби онова ледено изражение, на което са способни само Арни и Долф и тръгна след тях.