Цялата първа глава
Сергей седеше на маса с още петима души и гледаше празните бутилки през полузатворените си клепачи. Опита се да проследи разговора, но чуваше само приглушен шум. Съсредоточи се върху чашата, която държеше, или по-скоро придържаше. Точно когато взимаше решение да я преобърне, някой го потупа по рамото. Обръна се и се ококори. Така де, опита се да се ококори. Беше страшно готина, руса мацка.
- Хайде да танцуваме! - каза и го хвана за ръката.
Сергей стана и вътрешно се поздрави, че не се олюля. Музиката беше приятна и танцът му се получи. Не можеше да прецени колко дълго са танцували, а и не го интересуваше, изобщо не искаше да спира.
- Много си готин - извика момичето в ухото му, - хайде да се видим някой път!
Усмивката на Сергей издаваше, че не може да повярва на късмета си.
- С удоволствие!
И тя му подаде малка бележка и изчезна.
Той я разгъна. Номерът й беше… пълна щуротия: “яицазимитпо лъгуг”.
Събуди се. Мразеше ги тия сънища, дето като се събудиш си отчаян, понеже не са истина. Някой път му се искаше изобщо да не се събужда. Надигна се и отиде в кухнята на новия си апартамент, където се надяваше да е останал айран. Точно минаваше покрай масата, когато нещо жълтеникаво хвана погледа му. Беше някаква бележчица, отвори я.
- Ебаси ташака!
Е не е истина. Какво беше правил снощи? Беше се видял с едни пичове, с които се познаваше от един форум и бяха отишли да му пийнат. Замисли се защо, когато излиза с някого от форумите, винаги са “няк’ви пичове” и защо никога няма мацки. Но това сега не беше важно. Реши първо да се отърве от махмурлука. Отвори хладилника. Цялото му съдържание беше полупразна (или полупълна, авторът отдавна се е отчаял от този дебат) бутилка водка и батерии за mp3-то. “Е т’ва му е кофтито да живееш сам” мислеше си Сергей докато се обличаше.
Сергей Евгениев Огнянов се занимаваше с Афилиейт Бизнес. Десетината сайтчета, които подържаше му носеха доста прилични приходи и той наскоро се беше преместил в новото си жилище в ж.к. Дружба в София. Както името му подсказва, Сергей имаше руска жилка, което обяснява влечението му към сложните кодове и спиртните напитки. Беше завършил математическа гимназия и сега следваше Информатика. Самият той трудно можеше да обясни защо още не е прекъснал. Дълбоко в себе си чувстваше, че сам научава нещата, които са му необходими много по-ефективно, отколкото с помощта на преподавателите. Не искаше и да си помисля да работи за някого, на заплата. За него това беше неизмерим ужас, така че дипломата очевидно не го интересуваше. Но имаше нещо, което винаги го спираше. ,,Още малко остана, е така, за всеки случай.”
Сергей още не познаваше добре квартала и се оглеждаше за магазин. ,,Синьора” прочете на една витрина. ,,Тъпаци, ако бяха написали ‘Фото Синьора’, щяха да се индексират много по-добре.” Тънкият SEO хумор го ободри. Купи си минерална вода и мляко от магазин без име. (,,Кога ше се научат тия хора бе!”) и тоалетна хартия от друг, в съседния блок. ,,Бати тъпата навигация има тоя квартал”, бяха мислите му, докато си отключваше вратата.
Седнал пред компютъра с шише прясно забъркан айран (рай), Сергей се захвана за работа. Следващите няколко часа прекара в ъпдейтване на сайтовете си и в отговаряне на мейли. Разгледа и новите мнения по един форум. Логна се (LordAndMasterOfCode / Wi7H@F1@MinG-5w0rD) и остави следното мнение във форума ,,Купува / Продава”, тема: “Продавам марков часовник - 300 лв.”
След 5 минути беше получил отговор на лично съобщение:
Стана му кофти и се извини за предишния си пост. ,,Да зарадваш жената”, почувства, че е отлагал достатъчно. Логна се във форума излъчил снощната му компания. Никой не беше онлайн. Предположи, че още се борят с хватката на алкохола и предпочете да не ги търси по телефона. Вместо това тръгна да пише лично съобщение:
Бате, помниш ли коя беше мацката
Не, много тъпо. Shift+Home, Backspace.
Бате, снощи имаше една мацка
Отказа се, май е по-добре да изчака някой да се събуди…
Отвори нов прозорец на браузъра и въведе google.com, съвсем очевиден ход за всеки изправен пред информация, която не му е съвсем ясна. Въведе “яицазимитпо лъгуг” и чукна enter. За негово пълно учудване имаше доста резултати. Отвори няколко и ентусиазмът му моментално се изпари. Изглежда цялата налична информация за тайнствената фраза се състоеше в 5-6 статии за яйца, начини на приготвяне и сервиране и една статия за някакво животно - лъгугът, което явно яде код.